27 ago 2013, 22:47

Статус

  Poesía » Civil
960 0 1

Радвам се, че  още дишам,

истории, драми описвам,

как жална е тяхната участ,

пълна със скръб  и ужас.

Радвам се, че вярата ми не секва,

в този свят лъжовен и мерзки,

че имаме плодоносни краища,

където доброто е спастрено.

Казват, този свят коварен е,

мрежи сплита, омайва те,

но сякаш запяват фанфари,

ври кръвта ми и огън запалва.

Толкова мъка и радост нося,

с вени издути, с напукана броня,

но жива съм и несломима,

борбена жена, куражлия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...