27 ago 2013, 22:47

Статус 

  Poesía » Civil
523 0 1

Радвам се, че  още дишам,

истории, драми описвам,

как жална е тяхната участ,

пълна със скръб  и ужас.

Радвам се, че вярата ми не секва,

в този свят лъжовен и мерзки,

че имаме плодоносни краища,

където доброто е спастрено.

Казват, този свят коварен е,

мрежи сплита, омайва те,

но сякаш запяват фанфари,

ври кръвта ми и огън запалва.

Толкова мъка и радост нося,

с вени издути, с напукана броня,

но жива съм и несломима,

борбена жена, куражлия.

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??