7 дек. 2012 г., 14:20

Статуя

662 1 0

Тя беше сама на алеята в парка
със бледо, изпито лице,
на слънцето имаше сянка,
но нямаше в нея сърце.

 

Къдриците бяха красиви -
от камък, покрити с боя,
очите ù - празни и сиви,
една статуя бяла бе тя.

 

Дали без сърце ще мечтаеш?
Къде ще събираш мечти,
попитай я нея, ще знаеш,
че своите в камък държи.
 

Мечтае да може да стане,
мечтае да види света
и във очите ù - бели кристали,
един ден да спре любовта.
 

Мечтае със изгрева сутрин,
мечтае дори през деня,
а ние за себе си мислим,
във джоба дрънчи самота.
 

Една е едничка монета -
самотна валута любов,
една статуя мислено скита,
мечтаейки с дъх на живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...