ставам цялата на прах
спомен за отминал грях.
Гъсти завладяват ме мъглите,
ставам цялата на прах.
Ветрове ме разпиляват,
в сивкав и безбрежен студ
гайдите се разиграват,
навяващи ми само смут.
От сънища забравени
и думи прокълнати.
Кукли, от кал направени,
сърцето ги отпрати...
Мними образи любовни,
фалшиви като първи сняг.
И приятели отровни,
връщащи се пак, и пак.
Забравена, последната сълза
изтърколи се като залез закъснял.
Напомняща окаяната самота
на човека, реалността презрял
Късна есен капе във очите,
спомен за отминал грях.
Гъсти завладяват ме мъглите,
ставам цялата на прах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Свобода Все права защищены