Късна есен капе във очите,
спомен за отминал грях.
Гъсти завладяват ме мъглите,
ставам цялата на прах.
Ветрове ме разпиляват,
в сивкав и безбрежен студ
гайдите се разиграват,
навяващи ми само смут.
От сънища забравени
и думи прокълнати.
Кукли, от кал направени,
сърцето ги отпрати... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация