Стая.
509
0
0
Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите,
както с хората, така и с куклите...
И дните минават неусетно,
а ние порастваме, дори ни е лесно.
Без да разберем търкулват се дните,
ала споменът за кулите тихичко пее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Едмона Нейчева Все права защищены
