Apr 5, 2020, 11:51 PM

Стая. 

  Poetry
214 0 0

Лъч светлина стаята покорява,

моето детство, любовта ми изгрява.

Споменът за тази стая е моето щастие,

колко кукли и играчи видяла е.

Тъжни са понякога разделите,

както с хората, така и с куклите...

И дните минават неусетно,

а ние порастваме, дори ни е лесно.

Без да разберем търкулват се дните,

ала споменът за кулите тихичко пее.

© Едмона Нейчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??