Стая.

Лъч светлина стаята покорява,

моето детство, любовта ми изгрява.

Споменът за тази стая е моето щастие,

колко кукли и играчи видяла е.

Тъжни са понякога разделите,

както с хората, така и с куклите...

И дните минават неусетно,

а ние порастваме, дори ни е лесно.

Без да разберем търкулват се дните,

ала споменът за кулите тихичко пее.