Стая.
503
0
0
Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите,
както с хората, така и с куклите...
И дните минават неусетно,
а ние порастваме, дори ни е лесно.
Без да разберем търкулват се дните,
ала споменът за кулите тихичко пее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени
