21 апр. 2020 г., 12:19

Стената

649 1 1

СТЕНАТА

 

Пак ще живея - една ръка ако имам

Борис Христов

 

Дали е стена

или здраво залостена порта,

пристъпвам със смесено чувство -

на уплах и гняв.

Как мога да видя отвъд,

дори да се вдигна на пръсти,

или със глава да разбия

високия праг?

Обратното също

няма шанс да се случи.

Притиска гърдите ми обръч тъга.

Да седна край пътя

с измамно предчувствие

е само безвремие,

пагубен знак.

Предам ли се, знам,

че има и други

да дращят до кръв върху белия лист.

Дори да се срути небето,

само аз да погина,

Земята едва ли ще спре

и потъне във мрак.

Така е било

и така ще пребъде.

Доказва ни правдата Млечния път.

Изпраща ни долу рояк от светулки

като нежна прелюдия,

надежда за стих

и безконечен екстаз.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....