21 апр. 2020 г., 12:19

Стената

645 1 1

СТЕНАТА

 

Пак ще живея - една ръка ако имам

Борис Христов

 

Дали е стена

или здраво залостена порта,

пристъпвам със смесено чувство -

на уплах и гняв.

Как мога да видя отвъд,

дори да се вдигна на пръсти,

или със глава да разбия

високия праг?

Обратното също

няма шанс да се случи.

Притиска гърдите ми обръч тъга.

Да седна край пътя

с измамно предчувствие

е само безвремие,

пагубен знак.

Предам ли се, знам,

че има и други

да дращят до кръв върху белия лист.

Дори да се срути небето,

само аз да погина,

Земята едва ли ще спре

и потъне във мрак.

Така е било

и така ще пребъде.

Доказва ни правдата Млечния път.

Изпраща ни долу рояк от светулки

като нежна прелюдия,

надежда за стих

и безконечен екстаз.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...