21 abr 2020, 12:19

Стената

648 1 1

СТЕНАТА

 

Пак ще живея - една ръка ако имам

Борис Христов

 

Дали е стена

или здраво залостена порта,

пристъпвам със смесено чувство -

на уплах и гняв.

Как мога да видя отвъд,

дори да се вдигна на пръсти,

или със глава да разбия

високия праг?

Обратното също

няма шанс да се случи.

Притиска гърдите ми обръч тъга.

Да седна край пътя

с измамно предчувствие

е само безвремие,

пагубен знак.

Предам ли се, знам,

че има и други

да дращят до кръв върху белия лист.

Дори да се срути небето,

само аз да погина,

Земята едва ли ще спре

и потъне във мрак.

Така е било

и така ще пребъде.

Доказва ни правдата Млечния път.

Изпраща ни долу рояк от светулки

като нежна прелюдия,

надежда за стих

и безконечен екстаз.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...