Стени
И защото светът напоследък върти се в различна посока,
не откривам ни вляво, ни вдясно пътека и знак отпреди...
Човешката обич превърна се в някаква дрипава стока –
да обичаш съсед, да обичаш несретник предимно вреди!
И понеже да вдигнеш пред къщи дувар задължително стана,
в душите си яростно вдигаме още по-здрави дувари...
Да не може дотам да прехвръкне ни славей, ни гълъб, ни врана,
да не може ни враг, ни приятел, ни куче дотам да припари.
И превърна се всеки живот в непотърсена чужда планета –
без небе, без мечти, без слънца, без звезди и без Млечния път...
Зад стените безгласно от болка крещят и се взират във Нета
милиарди самотни души, неуспели докрай да умрат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
