Стени
И защото светът напоследък върти се в различна посока,
не откривам ни вляво, ни вдясно пътека и знак отпреди...
Човешката обич превърна се в някаква дрипава стока –
да обичаш съсед, да обичаш несретник предимно вреди!
И понеже да вдигнеш пред къщи дувар задължително стана,
в душите си яростно вдигаме още по-здрави дувари...
Да не може дотам да прехвръкне ни славей, ни гълъб, ни врана,
да не може ни враг, ни приятел, ни куче дотам да припари.
И превърна се всеки живот в непотърсена чужда планета –
без небе, без мечти, без слънца, без звезди и без Млечния път...
Зад стените безгласно от болка крещят и се взират във Нета
милиарди самотни души, неуспели докрай да умрат!
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления и за този стих, Раде!
-
Силна поанта. Добре написано. Поздравявам те!
-
Поздравление и от мен, Рада - присъединявам се към Анабел!
-
Рада,поздравления за силния стих!
-
Мвого силен стих, който според мен има силата да разруши не една стена...
-
Благодаря ти, Ани!Усещам, че напоследък сме на еднакви честоти!
-
Благодаря ви, приятели, че взехте отношение! Има поискана и непоискана самота.Когато е поискана е привилегия, но това е самотата на израсналия "аз". По някое време от индивидуалното си развитие този, който е мислещ, стига до нея и и се наслаждава.А другата, наложената от съвременния начин на живот самота, това е друг филм...
-
И защото светът напоследък върти се в различна посока
не откривам ни вляво, ни вдясно пътека и знак отпреди...
Зад стените безгласно от болка крещят и се взират във Нета
милиарди самотни души, неуспели докрай да умрат!
Много точно прицелена рамка на стиха, Рада!
Мисля си, че ние все пак успваме да задържим баланса, опирайки се на знаците отпреди,
но тези след нас, лишените от знаци...
Така или иначе, светът ще се върти - в тая или в оная посока...
Поздрав! -
Харесах, Рада, и го оценявам!Бъди и пиши!Хубав ден и седмица!
-
Поздравления, Ради!
-
Браво, Ради! Тъжната истина, поднесена по въздействащ начин!
-
Стряскани с ада от отвъдното, та да преглътнем по-леко този на материята в настоящето, облажавани същевременно с мержелеещия се пред очите ни морков за бъдещо райско случване, ние – гордите обладатели на разум – самонадеяно надскачаме рудиментната си рамка в нескончаеми пулсации, осъдени да се завърнем – жалки, ялови и неуверени, пак към Избор неудачен – в егоцентричното си рацио. И не спираме да репетираме сбъдване на рая още тук, треперейки над всяка придобита тленна ценност. Намекът, дори самата мисъл да бъде споделена с друг, изтръгва от устите ни: - Кощунство! Далеч преди да се превърнем в прах, до всяка от измамните ни „райски” придобивки, пазачи адови поставили сме – страх!
-
Поздравление, Рада! Силно послание.
Самотата е благо и привилегия според мен, а не бич.
Все пак, обединявайки се в нета, ние всички разширяваме
границите на тази привилегия. В това съзирам нещо достойно
и бих казал красиво. Всеки е самотен, защото е уникален.
Трябва да избираме между уникални и самотни, или еднакви детайли, като от конвейрно производство, ближни помежду си, сякаш пияници от кварталната кръчма!
Поздравление и нови инвенции през новата седмица!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
