Стените
В последно време станал съм зидар,
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.
А мислите ми ежедневно го прескачат,
не бил достатъчно масивен и висок.
Сърцето ми е силно. Само вечер в здрача
понякога го удря слабоволтов ток.
И вече не обичам да говоря. И не мога...
Безсмислено е някак. Думите са дим.
Животът неуморно си тече. До изнемога.
А смисълът е толкова недостижим...
Добре, че идва пролет - да ме сгрее.
Намръзнах в тази зимна тишина.
Стените са високи. Ще ги изкатеря...
Зад тях ме чака слънцето. И свобода...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
. Не катери - прелети!
