Mar 13, 2010, 8:40 PM

Стените

Poetry » Other

1.1K 0 9

В последно време станал съм зидар,
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.

А мислите ми ежедневно го прескачат,
не бил достатъчно масивен и висок.
Сърцето ми е силно. Само вечер в здрача
понякога го удря слабоволтов ток.

И вече не обичам да говоря. И не мога...
Безсмислено е някак. Думите са дим.
Животът неуморно си тече. До изнемога.
А смисълът е толкова недостижим...

Добре, че идва пролет - да ме сгрее.
Намръзнах в тази зимна тишина.
Стените са високи. Ще ги изкатеря...
Зад тях ме чака слънцето. И свобода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Лее се като песен!
Чудесен стих!

2010-10-14T22:09:30+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Хубав стих, но подкрепям Петя . Не катери - прелети!

2010-04-27T22:08:02+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Не ги катери, а прелети над тях!
Поздрав1

2010-04-27T21:59:36+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Когато получим повече удари,отколкото можем да понесем,се затваряме в свои черупки,но понякога имаме нужда да излезем и да дишаме! Поздрави!

2010-04-15T17:54:36+03:00
изречена (Мая Попова)

всяко препятствие е създадено, за да бъде преодоляно. хубаво стихотворение.

2010-03-15T12:28:50+02:00