31 мар. 2007 г., 07:26

Стените на новия ми затвор

703 0 3

Стените на новия ми затвор

Издишат мраз

С мраморни плочки облицовани са

И редуват тъмнината с още тъмнина

 

В ъгъла се крия от надзорниците

Сух хляб

Вода

И плъхове опипват пода

Бягат

И изчезват без следа

 

Колко още трябва да търпя

Болката във костите

Да ме издава

Искам да отворя пролетта

И да разплача някого

Когато заминавам

 

Недоволни са

Боговете които ме хвърлиха тук

Безброй много са

А аз само един жив труп

 

Зачерквам още един

Кратък ден

Недовършен

Искаш ли да ме видиш

Преди всичко да свърши

 

30.03.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...