31 мар. 2007 г., 07:26

Стените на новия ми затвор

709 0 3

Стените на новия ми затвор

Издишат мраз

С мраморни плочки облицовани са

И редуват тъмнината с още тъмнина

 

В ъгъла се крия от надзорниците

Сух хляб

Вода

И плъхове опипват пода

Бягат

И изчезват без следа

 

Колко още трябва да търпя

Болката във костите

Да ме издава

Искам да отворя пролетта

И да разплача някого

Когато заминавам

 

Недоволни са

Боговете които ме хвърлиха тук

Безброй много са

А аз само един жив труп

 

Зачерквам още един

Кратък ден

Недовършен

Искаш ли да ме видиш

Преди всичко да свърши

 

30.03.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...