Стените на новия ми затвор
Издишат мраз
С мраморни плочки облицовани са
И редуват тъмнината с още тъмнина
В ъгъла се крия от надзорниците
Сух хляб
Вода
И плъхове опипват пода
Бягат
И изчезват без следа
Колко още трябва да търпя
Болката във костите
Да ме издава
Искам да отворя пролетта
И да разплача някого
Когато заминавам
Недоволни са
Боговете които ме хвърлиха тук
Безброй много са
А аз само един жив труп
Зачерквам още един
Кратък ден
Недовършен
Искаш ли да ме видиш
Преди всичко да свърши
30.03.2007
© Десислав Илиев Все права защищены