Mar 31, 2007, 7:26 AM

Стените на новия ми затвор

  Poetry
706 0 3

Стените на новия ми затвор

Издишат мраз

С мраморни плочки облицовани са

И редуват тъмнината с още тъмнина

 

В ъгъла се крия от надзорниците

Сух хляб

Вода

И плъхове опипват пода

Бягат

И изчезват без следа

 

Колко още трябва да търпя

Болката във костите

Да ме издава

Искам да отворя пролетта

И да разплача някого

Когато заминавам

 

Недоволни са

Боговете които ме хвърлиха тук

Безброй много са

А аз само един жив труп

 

Зачерквам още един

Кратък ден

Недовършен

Искаш ли да ме видиш

Преди всичко да свърши

 

30.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...