Mar 31, 2007, 7:26 AM

Стените на новия ми затвор

  Poetry
702 0 3

Стените на новия ми затвор

Издишат мраз

С мраморни плочки облицовани са

И редуват тъмнината с още тъмнина

 

В ъгъла се крия от надзорниците

Сух хляб

Вода

И плъхове опипват пода

Бягат

И изчезват без следа

 

Колко още трябва да търпя

Болката във костите

Да ме издава

Искам да отворя пролетта

И да разплача някого

Когато заминавам

 

Недоволни са

Боговете които ме хвърлиха тук

Безброй много са

А аз само един жив труп

 

Зачерквам още един

Кратък ден

Недовършен

Искаш ли да ме видиш

Преди всичко да свърши

 

30.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...