Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
14 нояб. 2008 г., 11:35

Стига! Писна ми! 

  Поэзия
633 0 4

Мънисто по мънисто

се точи броеницата

с нашите предишности.

Меко подрънкват

звънците на глезена ми

в такт с мънистата... 

и с моите стъпки

навън към вратата.

Стига! Писна ми!

Ще си завържа очите

с шал на зелени райета,

за да не видя къде ще отида.

С вик ще запуша ушите си,

за да не чуя какво

ще ми кажеш на тръгване.

Пак ще е същото.

В лед ще превърна ръката си,

да не я изгориш с молбите си.

С пранги ще вържа краката ти,

за да не ме проследиш по пътеката.

Ще закова с дъски вратата ти,

за да не се върна никога.

И ще ти дам броеницата.

Мънисто по мънисто -

ревност,

лъжа,

измяна,

пощада,

сълзи,

разтуха,

баналния навик -

трак-трак-трак.

Въртят се безкрайно.

Стига! Писна ми!

© Ели Лозанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??