Стига! Писна ми!
Мънисто по мънисто
се точи броеницата
с нашите предишности.
Меко подрънкват
звънците на глезена ми
в такт с мънистата...
и с моите стъпки
навън към вратата.
Стига! Писна ми!
Ще си завържа очите
с шал на зелени райета,
за да не видя къде ще отида.
С вик ще запуша ушите си,
за да не чуя какво
ще ми кажеш на тръгване.
Пак ще е същото.
В лед ще превърна ръката си,
да не я изгориш с молбите си.
С пранги ще вържа краката ти,
за да не ме проследиш по пътеката.
Ще закова с дъски вратата ти,
за да не се върна никога.
И ще ти дам броеницата.
Мънисто по мънисто -
ревност,
лъжа,
измяна,
пощада,
сълзи,
разтуха,
баналния навик -
трак-трак-трак.
Въртят се безкрайно.
Стига! Писна ми!
© Ели Лозанова All rights reserved.
Три пъти го подминах заради него.
