Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
14.11.2008 г., 11:35 ч.

Стига! Писна ми! 

  Поезия
630 0 4

Мънисто по мънисто

се точи броеницата

с нашите предишности.

Меко подрънкват

звънците на глезена ми

в такт с мънистата... 

и с моите стъпки

навън към вратата.

Стига! Писна ми!

Ще си завържа очите

с шал на зелени райета,

за да не видя къде ще отида.

С вик ще запуша ушите си,

за да не чуя какво

ще ми кажеш на тръгване.

Пак ще е същото.

В лед ще превърна ръката си,

да не я изгориш с молбите си.

С пранги ще вържа краката ти,

за да не ме проследиш по пътеката.

Ще закова с дъски вратата ти,

за да не се върна никога.

И ще ти дам броеницата.

Мънисто по мънисто -

ревност,

лъжа,

измяна,

пощада,

сълзи,

разтуха,

баналния навик -

трак-трак-трак.

Въртят се безкрайно.

Стига! Писна ми!

© Ели Лозанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??