8 нояб. 2015 г., 20:09

Стига равнодушие

602 1 0

Стига равнодушие

 

Щом стадо безропотни овце сме станали,

ще ни стрижат, доят, ще ни убиват.

Но стига с равнодушие сме гледали

по пътищата как деца умират.

 

Да, равнодушни сме към чуждата беда.

Нали децата ни сега са живи.

Но докога? Ако не променим реда

и не изискваме закони справедливи.

 

Война по пътищата ни вилнее

и всеки ден поредни жертви взема.

И докога така ще се живее?

А за убийците кога  възмездие ще има?

 

Ще трябва да поискаме най-строги наказания

за скоростни безумци, пияни и дрогирани

и нека наказанията да са назидание.

И нека всички пред закона да са равни.

 

Зова ви равнодушието да забравим.

Да протестираме по улици и в Интернет.

Аз вярвам – с дружни сили ще се справим -

в държавата да има спокойствие и ред.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...