Стига равнодушие
Щом стадо безропотни овце сме станали,
ще ни стрижат, доят, ще ни убиват.
Но стига с равнодушие сме гледали
по пътищата как деца умират.
Да, равнодушни сме към чуждата беда.
Нали децата ни сега са живи.
Но докога? Ако не променим реда
и не изискваме закони справедливи.
Война по пътищата ни вилнее
и всеки ден поредни жертви взема.
И докога така ще се живее?
А за убийците кога възмездие ще има?
Ще трябва да поискаме най-строги наказания
за скоростни безумци, пияни и дрогирани
и нека наказанията да са назидание.
И нека всички пред закона да са равни.
Зова ви равнодушието да забравим.
Да протестираме по улици и в Интернет.
Аз вярвам – с дружни сили ще се справим -
в държавата да има спокойствие и ред.
© Мария Събева Всички права запазени