Стига вече
Тътен силен чу се, щом ме отблъсна.
Тътен мощен разтърси моята земя.
Кажи, не усети ли силите природни;
не усети ли болката в моята душа?!
И все пак аз простих ти;
и все пак си казах: "Той не е такъв!"
Повярвах на лъжливите ти думи
и отново покапа от сърцето кръв.
Стига вече! Забрави!
Не ще можеш да ме нараниш.
Опитай! Хайде! Но помни,
че сега теб ще те боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Василева Все права защищены
