Стига вече
Тътен силен чу се, щом ме отблъсна.
Тътен мощен разтърси моята земя.
Кажи, не усети ли силите природни;
не усети ли болката в моята душа?!
И все пак аз простих ти;
и все пак си казах: "Той не е такъв!"
Повярвах на лъжливите ти думи
и отново покапа от сърцето кръв.
Стига вече! Забрави!
Не ще можеш да ме нараниш.
Опитай! Хайде! Но помни,
че сега теб ще те боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Василева Всички права запазени
