Стих
376
0
0
Тъжно на масата
тишината гостува.
Вятърът грубо
коси разпилява.
Дъждът тактува,
страшна е врява.
Седмина седят,
отегчителна досада.
Глухо крещи
царицата вяла.
Празна скука,
времето замира.
Надуто, меланхолично
тътенът спира.
Въздухът е тежък,
сърцето умира.
Облакът пропусна
лъч светлина.
По черния кален път
някой пристига:
бездарна усмивка,
тъжна снага,
написал на лист,
човекът носи:
Край на вечността!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежи Все права защищены
