Стих

Тъжно на масата

тишината гостува.

Вятърът грубо

коси разпилява.

Дъждът тактува,

страшна е врява.

Седмина седят, 

отегчителна досада.

Глухо крещи

царицата вяла.

Празна скука,

времето замира.

Надуто, меланхолично

тътенът спира.

Въздухът е тежък,

сърцето умира.

Облакът пропусна

лъч светлина.

По черния кален път 

някой пристига:

бездарна усмивка,

тъжна снага,

написал на лист,

човекът носи:

Край на вечността!