Стих
377
0
0
Тъжно на масата
тишината гостува.
Вятърът грубо
коси разпилява.
Дъждът тактува,
страшна е врява.
Седмина седят,
отегчителна досада.
Глухо крещи
царицата вяла.
Празна скука,
времето замира.
Надуто, меланхолично
тътенът спира.
Въздухът е тежък,
сърцето умира.
Облакът пропусна
лъч светлина.
По черния кален път
някой пристига:
бездарна усмивка,
тъжна снага,
написал на лист,
човекът носи:
Край на вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежи Всички права запазени
