24 сент. 2007 г., 14:10
Рима след рима,
ден след ден,
а ти си все по-студен.
Песен толкова позната,
картина от сатен,
ти в прохладния ми ден.
Дума след дума,
сълза след сълза,
отново оставяш ме сама.
Няма вече топлина,
няма вече и тъгa,
няма усмивката ти в моя ден, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация