Стих без заглавие...

Poetry

1K 0 2

Рима след рима,
ден след ден,
а ти си все по-студен.

Песен толкова позната,
картина от сатен,
ти в прохладния ми ден.

Дума след дума,
сълза след сълза,
отново оставяш ме сама.

Няма вече топлина,
няма вече и тъгa,
няма усмивката ти в моя ден,
няма те теб до мен.

Топлина, тъгa, ревността... сама...
Няма я вече любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Adelinka (Ааа)

Благодаря ти миличка.

2007-09-25T11:34:05+03:00
bagunko (Ели)

Пишеш все по красиво аз ти го казах. Продължавай все така

2007-09-25T09:44:14+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0