Стих без заглавие...

Poetry

1K 0 2

Рима след рима,
ден след ден,
а ти си все по-студен.

Песен толкова позната,
картина от сатен,
ти в прохладния ми ден.

Дума след дума,
сълза след сълза,
отново оставяш ме сама.

Няма вече топлина,
няма вече и тъгa,
няма усмивката ти в моя ден,
няма те теб до мен.

Топлина, тъгa, ревността... сама...
Няма я вече любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Adelinka (Ааа)

Благодаря ти миличка.

2007-09-25T11:34:05+03:00
bagunko (Ели)

Пишеш все по красиво аз ти го казах. Продължавай все така

2007-09-25T09:44:14+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0