Стих без заглавие...
Рима след рима,
ден след ден,
а ти си все по-студен.
Песен толкова позната,
картина от сатен,
ти в прохладния ми ден.
Дума след дума,
сълза след сълза,
отново оставяш ме сама.
Няма вече топлина,
няма вече и тъгa,
няма усмивката ти в моя ден,
няма те теб до мен.
Топлина, тъгa, ревността... сама...
Няма я вече любовта!
ден след ден,
а ти си все по-студен.
Песен толкова позната,
картина от сатен,
ти в прохладния ми ден.
Дума след дума,
сълза след сълза,
отново оставяш ме сама.
Няма вече топлина,
няма вече и тъгa,
няма усмивката ти в моя ден,
няма те теб до мен.
Топлина, тъгa, ревността... сама...
Няма я вече любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ааа Всички права запазени
