29 июн. 2006 г., 21:02

Стих мой

868 0 8

   Стих мой


Стих роден в самота
Стих дошъл в радостта
Стих изваян от нощта
Стих събудил се с деня

Когато и да си пристигнал
Дали лош или добър дошъл
Не те викам , но те очаквам
Не те търся , но те намирам

От някой жест се раждаш ти
Понякога и от мълчание дори
Извират мислите като реки
неволно се превръщаш в рими

Това не става в миг предначертан
Не се създават стихове по план
Заченати от някой малък плам
прерастват в огън силен и голям

Изпепеляваш и  гориш  навред
Омайваш ме и водиш ме напред
Изгубвам се в твоя  таен  свят
Зареждам се и ставам с дух богат

И ако мога от духа си аз да дам
на някой който чувствайки се сам
изгубил е вяра и надежда за любов
Значи струва си да чакам Стиха нов


     
23.05.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От стихът ти извира добро!
    Поздрав!
  • Ако кажа, че не ми харесва стихът няма да съм първата, но е хубаво, че ти поне приемаш с чувство за хумор нещата и не драматизираш излишно коментарите
  • Не слушай,Етчи,хорските слова,
    върви напред,извайвай нова красота!
    Тя,злобата,покой не знае,
    душата жалка е на...той си знае кой е!
  • Ех благодаря ти Романтико
    не се дрязня,радва ме това
    Хвърлих нещо провокативно
    та да видя аз и другата страна

    Поздрав и усмивка .
  • Загадка любовта е за мнозина.
    Или е просто приказка това.
    Пиши си стихове спокойно,
    не се дразни ти от това.

    Поздрави, Анета!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...