29.06.2006 г., 21:02

Стих мой

861 0 8

   Стих мой


Стих роден в самота
Стих дошъл в радостта
Стих изваян от нощта
Стих събудил се с деня

Когато и да си пристигнал
Дали лош или добър дошъл
Не те викам , но те очаквам
Не те търся , но те намирам

От някой жест се раждаш ти
Понякога и от мълчание дори
Извират мислите като реки
неволно се превръщаш в рими

Това не става в миг предначертан
Не се създават стихове по план
Заченати от някой малък плам
прерастват в огън силен и голям

Изпепеляваш и  гориш  навред
Омайваш ме и водиш ме напред
Изгубвам се в твоя  таен  свят
Зареждам се и ставам с дух богат

И ако мога от духа си аз да дам
на някой който чувствайки се сам
изгубил е вяра и надежда за любов
Значи струва си да чакам Стиха нов


     
23.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От стихът ти извира добро!
    Поздрав!
  • Ако кажа, че не ми харесва стихът няма да съм първата, но е хубаво, че ти поне приемаш с чувство за хумор нещата и не драматизираш излишно коментарите
  • Не слушай,Етчи,хорските слова,
    върви напред,извайвай нова красота!
    Тя,злобата,покой не знае,
    душата жалка е на...той си знае кой е!
  • Ех благодаря ти Романтико
    не се дрязня,радва ме това
    Хвърлих нещо провокативно
    та да видя аз и другата страна

    Поздрав и усмивка .
  • Загадка любовта е за мнозина.
    Или е просто приказка това.
    Пиши си стихове спокойно,
    не се дразни ти от това.

    Поздрави, Анета!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...