29.06.2006 г., 21:02

Стих мой

864 0 8

   Стих мой


Стих роден в самота
Стих дошъл в радостта
Стих изваян от нощта
Стих събудил се с деня

Когато и да си пристигнал
Дали лош или добър дошъл
Не те викам , но те очаквам
Не те търся , но те намирам

От някой жест се раждаш ти
Понякога и от мълчание дори
Извират мислите като реки
неволно се превръщаш в рими

Това не става в миг предначертан
Не се създават стихове по план
Заченати от някой малък плам
прерастват в огън силен и голям

Изпепеляваш и  гориш  навред
Омайваш ме и водиш ме напред
Изгубвам се в твоя  таен  свят
Зареждам се и ставам с дух богат

И ако мога от духа си аз да дам
на някой който чувствайки се сам
изгубил е вяра и надежда за любов
Значи струва си да чакам Стиха нов


     
23.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От стихът ти извира добро!
    Поздрав!
  • Ако кажа, че не ми харесва стихът няма да съм първата, но е хубаво, че ти поне приемаш с чувство за хумор нещата и не драматизираш излишно коментарите
  • Не слушай,Етчи,хорските слова,
    върви напред,извайвай нова красота!
    Тя,злобата,покой не знае,
    душата жалка е на...той си знае кой е!
  • Ех благодаря ти Романтико
    не се дрязня,радва ме това
    Хвърлих нещо провокативно
    та да видя аз и другата страна

    Поздрав и усмивка .
  • Загадка любовта е за мнозина.
    Или е просто приказка това.
    Пиши си стихове спокойно,
    не се дразни ти от това.

    Поздрави, Анета!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...