5 мар. 2007 г., 11:00

Стих от болката се ражда

879 0 5

 

 

 

Казват: любовта се изкупува с болка,

е, аз я изкупвам вече пет години,

толкова в душата ми е мътно,

мътно е откакто си замина.

 

 

Казват: стиха ражда се от болка,

е, аз десетки стихове за теб изписах,

не лекува, не намирам и упойка,

и лъжа се, че с нея свикнах.

 

 

Казват: с времето ще мине,

е да, но мойте рани не минават,

все тъй са пресни, живи,

все тъй ме мъчат... продължават.

 

 

Казват: любовта възкръсва,

е да, изтляха вече пет години,

аз нишката й непрестанно търся,

не я открих, а половината живот отмина.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.
  • Тя ще дойде! А времето не лекува, ако само си чакаме да ни минеме!
    Важно е, какво правиме през това време!

    Поздрави, хареса ми!
  • Силна любов ще е била, поне за теб. Не се отчайвай, живота е пълен с изненади!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Прекрасно си го написал!Толкова е истинско!
    Приеми искрения ми поздрав!
  • Казват: новата Любов лекува -
    болка - от предишните разбити чувства..
    е, да се надяваме не лъжат
    и след време може пак да греем под звездите..

    Поздрави..

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...