28 мар. 2021 г., 09:04

Стих посветен на всички непрочели го

930 2 6

 

Хайде да обърнеме нещата - 

Очи затварям и ще си представя

как тези, които унищожават земята, 

само добрини й правят. 

 

Ще си представя как за хората измамата 

е нещо чуждо, нещо непознато. 

Как вълк до агънце си хапва сламата 

и никой не ламти за злато. 

 

Представям си дори и политици честни, 

макар, че доста се озорих май... 

Не се делят на леви, задни, други, десни,

и заедно света превръщат в Рай... 

 

Представям си сега, че този стих четат

и всички непрочели го, о, глупост, 

очи отворих и търкулнах се от смях - 

Тва, моето, не е въображение... а лудост... 

 

19.05.2015.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Скитнице...
    Някой ден, може би, Йоана...
    Благодаря, момичета 🌹
  • Някой ден хората могат да стигнат до висша форма на телепатия и да си знаят всички мисли. В този ред на мисли, тогава и всяко стихотворение ще бъде прочетено и усетено. Хареса ми!
  • Много добро, Георги! Но ако от десет, един се старае, а на другите девет не им пука, ще си остане само богато въображение...
    Поздравявам те!
  • Зигфрид, благодаря за този дълбок коментар.
    Мария, благодаря и на теб от сърце.
  • Аплодирам те!👏 Много силно и предизвикващо размисли! Браво!😃
    И много съвременно!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...