22 июл. 2011 г., 18:38

Стих върху салфетка

973 0 8

Преди години в Палма де Майорка

се запознах с красива сервитьорка:

чаровница чевръста бе – фурия!

Харесах я веднага, що да крия!

 

Донесе ми с усмивка точна сметка –

аз посветих ù стих върху салфетка!

И в него изповядах се буквално

за срещата ни – кратка, но фатална!

 

Цигарен дим изви се закачливо,

а от кафето стана ми горчиво!

След смяната тя тръгна с мен!... О, боже,

как стенеше ергенското ми ложе!...

 

Тъй в Палма запознах се с Габриела –

едничка тя сърцето ми бе взела!

Салфетката в албума си семеен

грижливо пазим като експонат музеен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....