Стих за любовта
Зарових се под кадифе от спомени,
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.
Изписах с въздух нашите знамения,
разпръснах ги в очите на зора -
за всичките животни и растения
обречени до днес на самота.
Дърветата се сгушиха под клоните,
реките сляха бисерни води.
Ятата птици весело се гонеха,
и макове целуваха треви.
Моретата преливаха от радост,
делфините се носеха в нощта
и галеха отлитащата младост
с прозрачния воал на любовта...
Мидите се трупаха препълнени
със спомени от чужди брегове.
И някой ги събираше по пътя си
и чуваше океана да зове.
Влюбено усмихна се природата,
готова беше... да се отдаде.
Усмихваше се в този миг и Бога.
Разделяхме се само ние с теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Все права защищены
