melian4eto (Деси)
77 16
12.03.2014 г., 0:51 ч.

Стих за любовта 

  Поезия » Любовна
587 0 5

Зарових се под кадифе от спомени,
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.

Изписах с въздух нашите знамения,
разпръснах ги в очите на зора -
за всичките животни и растения
обречени до днес на самота.


Дърветата се сгушиха под клоните,
реките сляха бисерни води.
Ятата птици весело се гонеха,
и макове целуваха треви.
Моретата преливаха от радост,
делфините се носеха в нощта
и галеха отлитащата младост
с прозрачния воал на любовта...
Мидите се трупаха препълнени
със спомени от чужди брегове.
И някой ги събираше по пътя си
и чуваше океана да зове.


Влюбено усмихна се природата,
готова беше... да се отдаде.
Усмихваше се в този миг и Бога.


Разделяхме се само ние с теб.

 

© Деси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нежно и мило, но този финал изненада и мен!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря за милите коментари! Много се радвам!
  • Толкова ми беше хубаво ... докато с финала ме срази ! Невероятно, Деси! Браво!
  • Много е силно! Харесва ми! Поздрав!
  • Много близки усещания!Браво,Деси!Страхотно начало на деня,а за теб–разпръсквай все така знамения и пиши, пиши...
Предложения
: ??:??