Зарових се под кадифе от спомени,
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.
Изписах с въздух нашите знамения,
разпръснах ги в очите на зора -
за всичките животни и растения
обречени до днес на самота.
Дърветата се сгушиха под клоните,
реките сляха бисерни води.
Ятата птици весело се гонеха,
и макове целуваха треви. ...