Стих за любовта
Зарових се под кадифе от спомени,
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.
Изписах с въздух нашите знамения,
разпръснах ги в очите на зора -
за всичките животни и растения
обречени до днес на самота.
Дърветата се сгушиха под клоните,
реките сляха бисерни води.
Ятата птици весело се гонеха,
и макове целуваха треви.
Моретата преливаха от радост,
делфините се носеха в нощта
и галеха отлитащата младост
с прозрачния воал на любовта...
Мидите се трупаха препълнени
със спомени от чужди брегове.
И някой ги събираше по пътя си
и чуваше океана да зове.
Влюбено усмихна се природата,
готова беше... да се отдаде.
Усмихваше се в този миг и Бога.
Разделяхме се само ние с теб.
© Деси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за милите коментари! Много се радвам!
-
Толкова ми беше хубаво ... докато с финала ме срази ! Невероятно, Деси! Браво!
-
Много е силно! Харесва ми! Поздрав!
-
Много близки усещания!Браво,Деси!Страхотно начало на деня,а за теб–разпръсквай все така знамения и пиши, пиши...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!!!