28 мая 2019 г., 20:05

Стих за малкия (обикновения) човек

1.6K 1 1

Защо пишем стихове, поеми?
Защото пълно е с проблеми,

че моралът ви е в упадък,

че потискате човека малък.

 

По-хуманно с него се държете

и поне душевно не го тормозете.

Поне въздуха му оставете,

че и той има достойнство разберете.

 

 

 

 

Това стихотворение е посветено на всички трудещи се, т. е. на всички жертви на т. нар. преход. Да, човекът трябва да се труди, но не и безогледно, грубо и безмилостно да се експлоатира. Обръщам се към т. нар. бизнесмени, много от които се интересуват единствено от печалбата и пет пари не дават за всичко останало - това имам предвид, като казвам, че моралът им е в упадък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно подкрепям! И "бизнесмените" ни едни...
    Работещи хора, откъде време за човещина!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...