28 may 2019, 20:05

Стих за малкия (обикновения) човек

  Poesía » Civil
1.6K 1 1

Защо пишем стихове, поеми?
Защото пълно е с проблеми,

че моралът ви е в упадък,

че потискате човека малък.

 

По-хуманно с него се държете

и поне душевно не го тормозете.

Поне въздуха му оставете,

че и той има достойнство разберете.

 

 

 

 

Това стихотворение е посветено на всички трудещи се, т. е. на всички жертви на т. нар. преход. Да, човекът трябва да се труди, но не и безогледно, грубо и безмилостно да се експлоатира. Обръщам се към т. нар. бизнесмени, много от които се интересуват единствено от печалбата и пет пари не дават за всичко останало - това имам предвид, като казвам, че моралът им е в упадък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напълно подкрепям! И "бизнесмените" ни едни...
    Работещи хора, откъде време за човещина!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...