28 may 2019, 20:05

Стих за малкия (обикновения) човек

  Poesía » Civil
1.6K 1 1

Защо пишем стихове, поеми?
Защото пълно е с проблеми,

че моралът ви е в упадък,

че потискате човека малък.

 

По-хуманно с него се държете

и поне душевно не го тормозете.

Поне въздуха му оставете,

че и той има достойнство разберете.

 

 

 

 

Това стихотворение е посветено на всички трудещи се, т. е. на всички жертви на т. нар. преход. Да, човекът трябва да се труди, но не и безогледно, грубо и безмилостно да се експлоатира. Обръщам се към т. нар. бизнесмени, много от които се интересуват единствено от печалбата и пет пари не дават за всичко останало - това имам предвид, като казвам, че моралът им е в упадък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напълно подкрепям! И "бизнесмените" ни едни...
    Работещи хора, откъде време за човещина!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...