Защо пишем стихове, поеми?
Защото пълно е с проблеми,

че моралът ви е в упадък,

че потискате човека малък.

По-хуманно с него се държете

и поне душевно не го тормозете.

Поне въздуха му оставете,

че и той има достойнство разберете.

Това стихотворение е посветено на всички трудещи се, т. е. на всички жертви на т. нар. преход. Да, човекът трябва да се труди, но не и безогледно, грубо и безмилостно да се експлоатира. Обръщам се към т. нар. бизнесмени, много от които се интересуват единствено от печалбата и пет пари не дават за всичко останало - това имам предвид, като казвам, че моралът им е в упадък.