11 сент. 2008 г., 23:38

Стихчета за първолаци

29.6K 0 2



Мило мое мече, в първи клас съм вече.
Аз докато пиша, ти недей въздиша.
Тъжен не бъди, а ми помогни

буквите да пиша чисто и четливо.
И пак ще си играем, приятелче сиво!
* * *
Лесно ли се пишат букви,

я кажи ми ти!
Има ли задачи трудни,
само покажи!
Аз съм смел и много силен,
ученик от първи клас!
Дръжте се, числа и цифри,
ще ви победя завчас!
* * *
Всеки първокласник за това мечтае -
бързичко да пише, много да играе.
С букви интересни, четенето - лесно.

Почна ли да пиша, защо все въздишам?
* * *
Ех, компютърни игри, май е час за сбогом.
Училищно звънче звъни, деца събира в двора.
Сега ще трябва да чета, по-малко ще играя.
С буквичките по света ще пътувам, зная.
* * *
Кой ме плаши с първи клас?

Моля, моля, спрете!
Аз съм мъж и цял юнак,
ето, погледнете!
Имам чанта, химикал,
мога и да смятам.
На задачите съм цар,

те са ми приятели!
* * *

Колко съм щастлива, светла и засмяна!
Аз съм ученичка, вече съм голяма!
Сбогом, кукли с букли,  бебешки инати!
В първи клас отивам, чакат ме задачи!
* * *
Лятото отмина, ето ни и нас.
С чантите на рамо вече в първи клас.
Чакат ни уроци, но кой се бои?
Щом си първокласник, значи смел си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наближава 15 септември, време е да си спомним за първолаците. Май само те се радват на новата учебна година.
    Благодаря за отзива, Таня!
    Много усмивки от мен!
  • Прекрасно първоланско стихче!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...