11.09.2008 г., 23:38

Стихчета за първолаци

29.6K 0 2



Мило мое мече, в първи клас съм вече.
Аз докато пиша, ти недей въздиша.
Тъжен не бъди, а ми помогни

буквите да пиша чисто и четливо.
И пак ще си играем, приятелче сиво!
* * *
Лесно ли се пишат букви,

я кажи ми ти!
Има ли задачи трудни,
само покажи!
Аз съм смел и много силен,
ученик от първи клас!
Дръжте се, числа и цифри,
ще ви победя завчас!
* * *
Всеки първокласник за това мечтае -
бързичко да пише, много да играе.
С букви интересни, четенето - лесно.

Почна ли да пиша, защо все въздишам?
* * *
Ех, компютърни игри, май е час за сбогом.
Училищно звънче звъни, деца събира в двора.
Сега ще трябва да чета, по-малко ще играя.
С буквичките по света ще пътувам, зная.
* * *
Кой ме плаши с първи клас?

Моля, моля, спрете!
Аз съм мъж и цял юнак,
ето, погледнете!
Имам чанта, химикал,
мога и да смятам.
На задачите съм цар,

те са ми приятели!
* * *

Колко съм щастлива, светла и засмяна!
Аз съм ученичка, вече съм голяма!
Сбогом, кукли с букли,  бебешки инати!
В първи клас отивам, чакат ме задачи!
* * *
Лятото отмина, ето ни и нас.
С чантите на рамо вече в първи клас.
Чакат ни уроци, но кой се бои?
Щом си първокласник, значи смел си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наближава 15 септември, време е да си спомним за първолаците. Май само те се радват на новата учебна година.
    Благодаря за отзива, Таня!
    Много усмивки от мен!
  • Прекрасно първоланско стихче!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...