18 мар. 2017 г., 23:42

Стихии

537 2 1

В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....

В мен горят пожарите
и мощните вълни се удрят.
Изгарят и лекуват раните.
Пламъците тържествено танцуват.

В мен издигат се скалите
и виелиците студено ме целуват.
Каляват още онова в гърдите,
за да не започне отново да робува.

Но в мен настанила се жената,
онази нежната и вечно слабата.
Пред любовта ѝ скланят те главата,
оставят място на надеждата и вярата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Ваня! Сурова сила и крехка нежност има в поезията ти.Успех!😍

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...