18 мар. 2017 г., 23:42

Стихии

539 2 1

В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....

В мен горят пожарите
и мощните вълни се удрят.
Изгарят и лекуват раните.
Пламъците тържествено танцуват.

В мен издигат се скалите
и виелиците студено ме целуват.
Каляват още онова в гърдите,
за да не започне отново да робува.

Но в мен настанила се жената,
онази нежната и вечно слабата.
Пред любовта ѝ скланят те главата,
оставят място на надеждата и вярата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Ваня! Сурова сила и крехка нежност има в поезията ти.Успех!😍

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...