Стихии
В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....
В мен горят пожарите
и мощните вълни се удрят.
Изгарят и лекуват раните.
Пламъците тържествено танцуват.
В мен издигат се скалите
и виелиците студено ме целуват.
Каляват още онова в гърдите,
за да не започне отново да робува.
Но в мен настанила се жената,
онази нежната и вечно слабата.
Пред любовта ѝ скланят те главата,
оставят място на надеждата и вярата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Йорданова Всички права запазени
