26 дек. 2011 г., 01:33  

Стихийно 

  Поэзия
891 0 5
Морски се разбиваха в брега мечтите ми
и грабваха от пясъчната разпиляност,
улавях ги аз върху мидени черупки писани
и пусках ги обратно в морето сами да се бранят...
... но вълните ми ги връщаха пенливо извисени,
нашепващи тихо за ефирното им безвремие;
когато стихийно морето се вливаше в мене,
оставяйки ме без дъх и мисъл, в синьо прозрение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Предложения
: ??:??