venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
26.12.2011 г., 1:33 ч.  

Стихийно 

  Поезия
829 0 5

Морски се разбиваха в брега мечтите ми

и грабваха от пясъчната разпиляност,

улавях ги аз върху мидени черупки писани

и пусках ги обратно в морето сами да се бранят...


... но вълните ми ги връщаха пенливо извисени,

нашепващи тихо за ефирното им безвремие;

когато стихийно морето се вливаше в мене,

оставяйки ме без дъх и мисъл, в синьо прозрение.

 

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Венера, стихът ти, този по-горе е като мантра.Почувствах се с идея по-добре.Благодаря ти, че си още тук!Поздрави.
  • Мерси за наблюдателността, Тома грешката-поправена(от бързане явно и емоции покрай празниците:р)
    Към Даниела Тодорова: Мисля, че когато "главният герой" са мечтите остава ясно чие е безвремието. Двусмислието не ми пречи и не ме притеснява(мен лично). Мисля, че поезията е достатъчно смела и безотговорна, за да може да си го позволи, нали! Благодаря, че си се спряла тук все пак Всяко присъствие е комплимент
  • Да, наистина започваш с фалшстарт, но пък нататък картината е толкова красива! Само избистри философския замисъл: "говорещи за тяхното безвремие," - чие безвремие - на мечтите или на вълните? Тоя Родителен падеж! Не стига, че е изчезнал пръв от езика ни и сега най-трудно го възстановяваме //, но и продължава да "ражда" двусмислици!"оставяйки ме без дъх в свойто вдъхновение."! Избистри тези взаимоотношения с морето и вдъхновението!И дерзай напред! Весели празници!
  • !
  • Хм, нещо на първи ред май липсва? Честита ти Коледа, Винъс.
Предложения
: ??:??