24 сент. 2008 г., 14:32

Стихийно

839 0 3

Стихийно

В мен бушуват хиляди емоции,
и бунтувам се, и търся свободата.
Ту съм радостна, щастлива и обичана,
ту затворник съм и в плен съм на децата.
Като водна сила нежна и опасна съм,
приласкавам, но жестока съм в гнева си.
И така се мятам, себе си ранявайки,
и стихийно равновесието търся.
То убягва ми понякога, признавам си,
даже често съм на полюси различни.
Е, такава съм! Такава ще си бъда,
бреговете ме раняват, но... обичам ги!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...