24 сент. 2008 г., 14:32

Стихийно

842 0 3

Стихийно

В мен бушуват хиляди емоции,
и бунтувам се, и търся свободата.
Ту съм радостна, щастлива и обичана,
ту затворник съм и в плен съм на децата.
Като водна сила нежна и опасна съм,
приласкавам, но жестока съм в гнева си.
И така се мятам, себе си ранявайки,
и стихийно равновесието търся.
То убягва ми понякога, признавам си,
даже често съм на полюси различни.
Е, такава съм! Такава ще си бъда,
бреговете ме раняват, но... обичам ги!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...