Стихия

Поэзия » Другая

980 0 23

Стихия

Понякога... само понякога

в час късен на топлата нощ

вечно будни съмнения стават

стихия с разрушителна мощ.

Достоен ли бях в краткия ден,

отдаден за хляб на нечия воля,

или дребнав, подлец озлобен

- бездарен актъор в жалката роля?

Оглеждам се в чужди очи

своя истински лик да открия,

когато духът ми от ярост кипи

или бушува любовна стихия,

тогава свалям протритата маска,

добър или лош - друг не играя,

дарявам и последната ласка,

прощавам... или стигам до края.

Утрото кротко лика си подава...

как бързо стопи се лятната нощ,

вечно будни съмнения остават

стихия с разрушителна мощ,

юни 2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZAPP (Запрян Колев)

Благодаря,Любов!Всичко зависи от ценностната система.Например,(не помня точно от Диоген Лаерций, или от друг древен историк беше)Диодор Диалектик, учител в древността бил засечен от свой ученик в грешна трактовка.После човека умрял от срам.На друг(в наше време) му казват ,че е осран до ушите, а той се смее щастливо...свят.

2011-10-08T12:52:10+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Благодаря,Таня!
Благодаря,Вилдан!

2011-10-07T16:05:20+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Благодаря за споделеното!

2011-10-06T19:02:06+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Важното е да бъдем себе си... и да растем!
Поздрави за хубавия стих!

2011-10-05T14:42:32+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Благодаря,Силвия!

2011-10-04T11:27:26+03:00