Стихия
Стихия
Понякога... само понякога
в час късен на топлата нощ
вечно будни съмнения стават
стихия с разрушителна мощ.
Достоен ли бях в краткия ден,
отдаден за хляб на нечия воля,
или дребнав, подлец озлобен
- бездарен актъор в жалката роля?
Оглеждам се в чужди очи
своя истински лик да открия,
когато духът ми от ярост кипи
или бушува любовна стихия,
тогава свалям протритата маска,
добър или лош - друг не играя,
дарявам и последната ласка,
прощавам... или стигам до края.
Утрото кротко лика си подава...
как бързо стопи се лятната нощ,
вечно будни съмнения остават
стихия с разрушителна мощ,
юни 2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
