Oct 2, 2011, 4:37 PM

Стихия

  Poetry » Other
979 0 23

              Стихия

 

 

 

Понякога...  само    понякога

в  час  късен   на   топлата  нощ

вечно  будни  съмнения   стават

стихия  с  разрушителна   мощ.

 

 

Достоен   ли   бях    в  краткия  ден,

отдаден  за  хляб   на   нечия  воля,

или     дребнав,   подлец    озлобен

- бездарен  актъор  в  жалката   роля?

 

 

Оглеждам   се  в   чужди    очи

своя  истински   лик   да    открия,

когато   духът  ми  от  ярост  кипи

или   бушува   любовна    стихия,

 

 

тогава   свалям  протритата  маска,

добър  или   лош -  друг  не  играя,

дарявам    и    последната    ласка,

прощавам...  или  стигам   до  края.

 

 

Утрото   кротко   лика   си  подава...

как  бързо стопи  се  лятната  нощ,

вечно  будни   съмнения   остават

стихия    с    разрушителна   мощ,

 

 

юни  2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Любов!Всичко зависи от ценностната система.Например,(не помня точно от Диоген Лаерций, или от друг древен историк беше)Диодор Диалектик, учител в древността бил засечен от свой ученик в грешна трактовка.После човека умрял от срам.На друг(в наше време) му казват ,че е осран до ушите, а той се смее щастливо...свят.
  • Благодаря,Таня!
    Благодаря,Вилдан!
  • Благодаря за споделеното!
  • Важното е да бъдем себе си... и да растем!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Благодаря,Силвия!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...