29 дек. 2019 г., 20:19

Стихия

1.1K 0 0

     Стихия

 

Стъмни се изведнъж.

Облаци притиснаха полето

и дъжд оловен птиците подгони.

Бурен вятър класовете залюля.

И селото се изпоплаши,

сгуши се и онемя...

 

Внезапен трясък се изкиска

и ехо гневно над равнината се разля.

Но само миг, миг бе това...

Ехото в избистрената вис замря.

 

Усмихна се денят,

окъпан в облачна роса.

Прекършена снага изправи

клюмнала трева.

 

Излетяха над гората птици –

от песни пак просторът ще ехти.

Забърза и реката,

изплашената равнина да навести...

 

Стихията от своя гняв се умори

и зад хоризонта бистър

някъде избяга и се скри...

Над полето тишина отново се роди!

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...